Зимбабве
Зимбабве
Обединеното Кралство присъединява Южна Родезия от Британската южноафриканска компания през 1923г. Конституцията от 1961г. е формулирана така, че да облагодетелства белите хора във власт. През 1965г. правителството едностранно обявява независимост, но Велиокобритания не признава този акт и настоява за по-големи изборни права за черното африканско мнозинство в страната (по това време Родезия). Санкциите от ООН и партизанското възстание в крайна сметка водят до свободни избори през 1979г. и независимост (за Зимбабве) през 1980г. Робърт Мугабе, първият държавен премиер на страната, е единственият държавен управник (президент от 1987г.) и доминира върху политическата система в страната от независимостта насам. Неговата хаотична кампания, започната през 2000г., за преразпределение на земята, довежда до изселване на белите фермери, осакатява икономиката и предизвиква широкоразпространен дефицит на основни стоки. През 2002г. Мугабе, пренебрегвайки международното порицание, манипулира президентските избори., за да осигури своето преизбиране. Управляващата партия ЗАНУ-ПФ използва измами и заплахи, за да спечели две-трети мнозинство на парламентарните избори през март 2005г. Това й позволява да промени конституцията и да възстанови Сената, закрит в края на 80-те години. През април 2005г. Хараре предприема „Операция по Възстановяване на Реда”, привидно програма за градско преустройство, която довежда до разрушаването на домовете и бизнесите на 700 000 души, предимно бедни привърженици на опозицията. През юни 2007г. президентът Мугабе въвежда паричен контрол над всички основни стоки, причинявайки паническо пазаруване, при което рафтовете по магазините остават празни с месеци. Общите избори през март 2008г. съдържат нередности и довеждат до бламиране на правителството, водено от ЗАНУ-ПФ, което носи значителна печалба в броя места, заети от опозицията. Лидерът на опозиционното Движение за Демократична Промяна (MDC) Морган Цвангирай спечелва президентския вот с видимо мнозинство, но това не е отразено в официалните резултати, публикувани от избирателната комисия на Зимбабве. В надпреварата преди изборите, в края на юни 2008, значително насилие, упражнено срещу членове на опозиционната партия, предизвиква оттеглянето на Цвангирай от изборите. Многобройните доказателства за подправяне и допълване на избирателните урни довеждат до международно порицание на процеса. Затруднените преговори за споразумение при поделяне на властта приключват окончателно през февруари 2009г., което позволява на Мугабе да остане президент и се създавана нова позиция на премиер за Цвангирай.
